Kръговата икономика в подкрепа на интелигентните градове

pic
31.07.2020 / 19:16

Вихра Андонова

 

Тази статия е базирана на изследване на състоянието на кръговата икономика в контекста на визията за „Ресурсно-ефективна Европа“, проведено от Фондация „Евро-перспективи” в рамките на проект REDUCES - „Преосмисляне на устойчивото развитие в европейските региони чрез използване на бизнес модели на кръговата икономика”, финансиран по програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА. Фондацията си партнира с четири европейски региона и общини: Югозападна Финландия, Утрехт, Нидерландия, Манчестър, Великобритания, Валенсия, Испания и Марамуреш, Румъния в търсенето на бизнес модели и подходи за подпамагане успешния преход от линен към кръгов модел на икономиката.

 

Бизнес модели на кръговата икономика

Кръговата икономика може да означава много различни неща за различните участници от различните области. Общите eлементи са предотвратяване на отпадъци и замърсяване (намаляване на отпадъците), поддържане на продукти и материали в употреба (увеличаване на жизнения цикъл и запазване на стойността), възстановяване на природата (цикъл, преходи) и социален аспект като например създаване на благополучие. (Ellen MacArthur Foundation, 2017)

Според Фондация „Ellen MacArthur”, кръговата икономика има за цел да предефинира растежа, гледайки отвъд сегашния линеен индустриален модел при който се използват суровини, създават се неща от тях, те се консумират и остатъците се изхвърлят. Този модел разчита на големи количества евтини и достъпни материали и източници на енергия. Фокусът е в ползите за обществото и в постепенното отделяне на икономическата активност от потреблението на ограничени ресурси, като същевременно се намаляват отпадъците и по възможност да отпаднат от системата. Кръговият модел изгражда икономически, природен и социален капитал, подкрепен от прехода към възобновяеми енергийни източници.

Финландският фонд за иновации Sitra определя кръговата икономика като икономически модел на бъдещето, при който природните ресурси се използват съобразно способността на Земята да отдава ресурси. (Sitra, 2019a)

Бизнес моделите, които спазват принципите на кръговата икономика, разгледани в проекта REDUCES, се основават на определения от Финландския иновационен фонд Sitraи включват: възобновяемост; платформи за споделяне; продуктът като услуга; удължаване на живота на продукта; ефективност на ресурсите и рециклиране. (Sitra 2019a.)

Кръговият бизнес модел е икономически модел, при който потреблението се основава на използване на услуги – споделяне, наемане и рециклиране, вместо притежаване и произвеждане на все повече и повече стоки. В крайна сметка материалите не се унищожават, но се използват като основа за нови продукти и този процес се повтаря отново и отново. (Sitra, 2019a)

Кръговата икономика и интелигентните градове

Градовете могат да се трансформират от „черни дупки”, всмукващи храна, енергия и други ресурси, към двигатели на възобновяема хранителна система и биоикономика. Преходът към кръгова икономика означава производство, което регенерира, а не вреди на естествените системи, на които разчита (Ellen MacArthur Foundation,2017).

Как интелигентните градове могат да извършат трансформацията към успешна кръгова икономика?

Чрез стратегии за кръгова икономика държавите и градовете на ЕС предприемат действия в областта на хранителните отпадъци, екодизайна, органичните торове, удължени гаранции за потребителски стоки, подкрепа на иновациите и инвестициите. Принципите на кръговата икономика също постепенно се интегрират в най-добрите индустриални практики, зелените обществени поръчки, използване на средства от кохезионната политика и чрез нови инициативи в строителния, водния сектор и енергийния сектор.

За да се улесни преходът към кръгова икономика, стратегиите за интелигентен град могат да включват:

• Екологични политики за обществени поръчки

• Местни инициативи за производство, ремонт и повторно използване

• Принципи на екодизайна в строителството

• Биоинтензивно градско земеделие

• Производство на енергия от биомаса

• Иновации в системите за управление на водата и отпадъците

• Инфраструктурни решения за електромобилност и нискоенергийни квартали

Примери за бизнес модели на кръговата икономика, подпамагащи развитието на интелигентни градове

Waste Logics, Манчестър, Великобритания – бизнес модел за възобновяемост

Waste Logics предлага облачен софтуер за управление на отпадъци, който може да се използва за по-ефективно управление на потоците от отпадъци като предоставя полезна информация от данни в реално време и позволява по-добър контрол и оценка на ценните потоци от отпадъци. Софтуерът предоставя опростена CRM система, която може лесно да се използва, както от клиент / краен потребител, така и от операторите на отпадъци. Тя посигурява прозрачност на процеса по количество и вид на събираните отпадъци, местата, накоито се предават, начините им на оползотворяване и съответните разходи. Като цяло услугата осигурява не просто ефективност, управлявана от данни, но комбинира и свързва редица различни функции, обикновено трудни за управление; предосавя критична информация, недостъпна преди. Визуализацията на обобщените данни позволяват много по-ефективно вземане на решения и и повишаване на рентабилността в сложна и предизвикателна област, каквато е управлението и оползотворяване на отпадъците.

Oldham Council, Голям Манчестър, Великобритания – бизнес модел за възобновяемост чрез включване на местни власти и сдружения на гражданите

Общината на Олдхам реализира проект с цел осигуряване на достъпна, възобновяема енергия, като използва, както общински сгради, така и сгради, стопанисавани от местни енергийни общности за инсталиране на фотоволтаици. Схемата се финансира предимно чрез акции на местните общности, с вторична подкрепа чрез безвъзмездни средства и заеми, предоставени от общината. Първата фаза беше фокусирана върху инсталирането на слънчева енергия в местните училищни сгради и подобряване на енергийната ефективност. Местните енергийни общности са създадени като социално предприятие и директорите са доброволци. Печалбите се използват за разплащане с инвеститорите и за подпомагане на местни проекти за развитие. Втората фаза на проекта спечели безвъзмездна помощ за проучване как да се включат къщи с ниски доходи в устойчиво производство на енергия, тъй като това би могло да има значително въздействие върху общността.

Bouwhub, Утрехт, Нидерландия – платформа за споделяне

През 2015 г. Фолкер Веселс, един от големите строители в Нидерландия, стартира Bouwhub - логистичен център за всички строителни обекти в региона на гр.Утрехт с основна цел намаляване на въглеродните емисии. Логистичният център е разположен в покрайнините на Утрехт и е леснодостъпен. В центъра се събират материали основно за довърщителните дейности в строителството като облицовачни материали, фитинги за тръби, гипсокартон. Материалите се преопаковат и се предоставят на строителните обекти в региона в съответствие с ежедневните им нужди. Хъбът ограничава трафика към обектите на големи камиони и оптимизира доставките на материали към строителните обекти като същевременно спестява на подизпълнителите по 1,5 работни часа на ден. При всяка доставка изпълнителите на строителните обекти имат възможност и да предоставят строителни отпадъци и материали на хъба.

Кръговата икономика и формирането на стойност

Новата рамка за кръговата икономика в Европа може да генерира нова икономическа печалба от 1,8 трилиона евро годишно до 2030 г. Преходът към кръгова икономика „призовава компаниите не само да максимизират рециклирането и да сведат до минимум отпадъците, но фундаментално да реинженерират своите продукти и услуги с така наречения подход „от люлка до люлка“, казва д-р Ема Бернтман, Хермес EOS.

В България преходът от линеен към кръгов модел на икономиката е в ранна фаза на развитие. Делът на рециклираните отпадъци е 2 пъти под средното европейско ниво. В същото време търговията с рециклирани материали в резултат на повторното използване и преосмисляне е повече от 7 пъти по-малка по обем. Чрез обмяна на опит с партнзори от страни, в които кръговата икономика се случва се увеличава възможността градовете в България да станата по-привлекателно място за живеене, местните власти да оптимизират разходите си за управление на системата за отпадъци, а бизнесът да намери нови печеливши модели за развитие.

 

 
 

Copyright © 2008-2020 АСЕКОБ - България | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев