Втората годишна конференция на Националната мрежа от експерти по качество на атмосферния въздух

От по-строгите европейски стандарти за качество на атмосферния въздух и новите изисквания към държавите и общините до нискоемисионните зони, зелената инфраструктура и съвременните технологии за мониторинг – това бяха част от основните теми на Втората годишна конференция на Националната мрежа на експерти по качество на атмосферния въздух, проведена от 26 до 28 август 2026 г. в Пампорово.

Събитието беше организирано от Сдружение „Асоциация на еколозите от общините в България“ (АСЕКОБ) в рамките на проект „Създаване на Национална мрежа на експерти по качество на атмосферния въздух“.

Гости-лектори на конференцията бяха доц. д-р Славея Петрова, гл. ас. д-р Атанас Терзийски и доц. д-р Гана Гечева от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, както и Иван Костадинов от PROAMBIENTE Scrl., High Technology Network, Emilia-Romagna, Италия. В програмата беше включено и представяне на новата европейска рамка за качество на атмосферния въздух.

Новите европейски правила поставят много по-висока летва

Един от централните акценти на конференцията беше Директива (ЕС) 2024/2881 относно качеството на атмосферния въздух и по-чист въздух за Европа. Новата европейска рамка не се ограничава само до промяна на пределните стойности – тя поставя по-голям акцент върху мониторинга, моделирането, превенцията и навременните действия.

Целта е европейските стандарти постепенно да се доближат до препоръките на Световната здравна организация, като дългосрочната европейска визия е до 2050 г. замърсяването на въздуха да не представлява риск за човешкото здраве и околната среда.
Промяната е съществена. Например годишната пределна стойност за PM2.5 трябва да бъде намалена от 25 на 10 µg/m³, за PM10 – от 40 на 20 µg/m³, а за NO₂ – от 40 на 20 µg/m³до 2030 г.
Предвижда се и разширяване на мониторинга, включително чрез т.нар. „суперстанции“ и наблюдение на показатели като ултрафини частици, черен въглерод и амоняк.

От реакция след замърсяването към предварително планиране

Съществена промяна, обсъдена на конференцията, е преминаването към по-превантивен подход. В презентацията на Иван Костадинов специално внимание беше отделено на пътните карти за качество на въздуха – инструмент, насочен към зоните, в които съществува риск новите стандарти за 2030 г. да не бъдат постигнати.

Тези документи трябва да съчетават мерки за намаляване на емисиите при източника с моделиране, правилно разположение на пунктовете за мониторинг и интегриране на информация от наземни станции, ново поколение сензори и други източници на данни.
Друг важен акцент е необходимостта от ранно предупреждение на населението при риск от високи концентрации и специално внимание към чувствителните групи – деца, възрастни хора и хора с хронични респираторни заболявания.
Данните имат смисъл, когато водят до решения

Как измерванията се превръщат в политики беше основната линия в презентацията на гл. ас. д-р Атанас Терзийски.

Представеният модел започва от данните, измерванията, наблюденията и анализите, преминава през моделиране, експертно и обществено обсъждане и достига до създаването на политики и нормативни решения.

Особено интересни бяха резултатите от мониторинга на ФПЧ в различни части на България. Анализът на връзката между температурата и концентрациите показва значително различна картина между отделните населени места. При Банско и Кюстендил по-силната зависимост е разгледана като индикатор за по-значителна роля на битовото отопление, докато при София ниската стойност на коефициента предполага наличието на няколко съществени източника на замърсяване.

Представен беше и показателен пример от 18 август 2026 г., когато при пожари в Сърбия са регистрирани изменения в измерванията на ФПЧ в София и Рударци – нагледна илюстрация, че замърсяването не следва административните граници.

Нискоемисионните зони – не просто забрана за автомобили

Доц. д-р инж. Славея Петрова представи европейския опит с нискоемисионните зони, техните модели на прилагане, предизвикателства и резултати.

Важен акцент беше разграничението между нискоемисионна зона и обща забрана за автомобили. Целта на този инструмент е преди всичко намаляване на замърсяването от моторните превозни средства, чрез ограничаване на достъпа на най-силно замърсяващите автомобили, а не непременно премахване на автомобилното движение.

Нискоемисионните зони могат да бъдат част от по-широка политика за чист въздух, която включва транспортни мерки, но и действия по отношение на отоплението и други значими градски източници.

„Зелено“ не означава автоматично „ефективно“

Една от интересните практически теми беше ролята на зелената инфраструктура – зелени стени и покриви, системи с мъхове и използването на растения като биоиндикатори.

В презентацията на доц. д-р Гана Гечева беше поставен важен принцип: зелената инфраструктура не трябва да се разглежда само като декоративен елемент, а като интервенция, чийто ефект трябва да бъде измерван. Оценката предполага наблюдение преди и след прилагането на мярката, контролни измервания и отчитане на сезонността и метеорологичните условия.

Зелените мерки могат да подпомогнат улавянето и отлагането на частици, охлаждането и микроклимата, намаляването на шума и биоразнообразието. Но те не могат да заместят контрола на емисиите при източника. Нещо повече – ефектът зависи от конкретната градска среда, въздушните потоци, вида и плътността на растителността и поддръжката. При неподходящо разположение растителността може дори да ограничи вентилацията, поради което решенията трябва да се оценяват за конкретното мястоОт човешкото усещане за миризма до „електронния нос“

Друг технологичен акцент беше мониторингът на миризмите в атмосферния въздух.

Иван Костадинов представи както стандартизирани методи като динамичната олфактометрия, така и развитието на Instrumental Odour Monitoring Systems – т.нар. „електронни носове“, които позволяват непрекъснато автоматизирано откриване на миризми. Развитието върви и към сензорни мрежи, свързани с цифрови платформи за мониторинг и управление в реално време.

Това е особено важно за случаи, при които неприятните миризми са сериозен проблем за местните общности, но конвенционалното измерване на отделни замърсители не винаги е достатъчно, за да опише проблема.

От лекционната зала към реалния мониторинг

Практическата част на конференцията даде възможност на експертите да посетят Националната астрономическа обсерватория – Рожен, където се проведе дискусия с директора доц. д-р Никола Петров. Участниците посетиха и мониторингова станция на Изпълнителната агенция по околна среда, което допълни експертните дискусии с непосредствен поглед към инфраструктурата за наблюдение на качеството на атмосферния въздух.

От повече данни към по-добри решения

Общият извод от трите дни в Пампорово е, че следващият етап в управлението на качеството на въздуха изисква много повече от увеличаване на броя на измерванията.

Необходимо е данните от мониторинга да се превръщат в знание, знанието – в добре обосновани мерки, а резултатът от тези мерки отново да бъде измерван.

Именно тук е и ролята на Националната мрежа на експерти по качество на атмосферния въздух – да създава пространство за обмен на знания и практически опит между експерти, научни организации, институции и местни власти.

Мисия чист въздух.